Дневникът на един студент

Понеделник сутринта е и с типичния мини сърдечен удар грабвам телефона, за да проверя дали (по-точно колко) съм се успала днес. Ако човек погледне броя на алармите ми и часовете, за които са настроени, ще си помисли, че „Прокрастинация “ е малкото ми име. Е, да, няма да отричам, обичам да си поспивам, даже бих си написала бакалавърската работа въху това: „The power nap and its influence on the student’s body. An empirical research of a lost 20-year-old“.

Светкавично се изстрелвам и започвам трескавите приготовляния за деня:

  • Раница (в гимназията ходих с чанта, тук-с раница! Каква наглост да ни лъжат, че с времето ставало по-добре…)
  • Учебници (прилежно приготвени още предната вечер)
  • Закуска – липсваща (днес ме търсете в мензата)

Супер, сега имам точно 10 минути да заприличам на човек и мога да се изстрелям към станцията…

И измежду този хаос на мисли и стратегическо приоритизиране (два еднакви чорапа или изгладена риза), в последствие пренесен и в стаята ми, изведнъж се заковавам на място и се хващам за главата: „Леле, Йоанна, кога ще се научиш? Наистина…“

Не го казвам в смисъл, че от другия понеделник трябва да заспивам рано или всяка вечер да слагам телефона на три метра от леглото, за да увелича иначе така нищожните шансове да стана навреме. „Стана навреме“…. прибави към това и образа на майка ти, която в 6:00 сутринта щурмува в стаята ти в поредния отчаян опит да те събуди, едвам сдържаща се да не те залее с леген студена вода и гласно изразяваща мнението, че със сигурност си се метнал на някого от другата страна на семейството…  Хм, познато нали? Обратно в училище.

Не, говоря за нещо съвсем друго.

Отне ми един семестър, докато проумея една от най-съществените разлики между университета и училището – задължението. И докато в гимназията всеки един предмет беше класифициран като съществен за запазването на световния ред, а съответният преподавател се приравняваше с Господ, тук никой, ама абсолютно никой няма да предяви тези претенции. Никой не те кара насила. Или искаш, или не. Или сам ще се мотивираш, или ще гледаш как другите го правят. Толкова е просто.

Докато някои биха сметнали това за минус, за мен е огромен плюс. Сега, днес, в този момент аз имам свободата да реша. От привидно дребните и маловажни въпроси като това как да организирам деня си и кога да изпълзя от райските прегръдки на леглото, до тези какви семинари да избера този семестър и кога да започна практиката си.

Отне ми точно един семесър, за да разбера, че ставането в 6:00 по никакъв начин не осмисля деня ми, нито го прави по-продуктивен, а напротив.

Точно един семестър и стресът изчезна.

Точно един семестър и си дадох ново начало.

Вземи го като съвет от първа ръка: Колкото по-рано скъсаш с „училищните“ навици, наложени ти от някой друг, и разбереш как ТИ функционираш и какво ТИ харесва, толкова по-добре това ще се отрази на студентския ти живот и продуктивността ти.

Вече преживяла моментния „училищен“ стрес от успиването, спокойно се отправям към кухнята за закуска (Менза пак ще има, разбира се. Никога не бих шокирала любимата си лелка от Щудентенверк с ден на отсъствие!).

След това също толкова равнодушно приемам факта, че съквартирантката ми тъкмо е влязла в банята за един от „кратките си 30-минутни душове“. Супер, повече време за мен. Днес значи няма да е само гребен през косата, вземане на дрехи от гардероба със затворени очи (все едно е баница с късмети) and off we go. Тук може би изгубих част от мъжката аудитория, но това би трябвало да е важен момент от деня за всички. Ако през деня се чувстваш добре в собствената си кожа, не само ще имаш по-добро настроение, но и другите ще забележат промяната и положителната енергия в теб.

Цял час по-късно се отправям към с-бан станцията. Днес имам три семинара, но ще пропусна два заради подготовката за презентацията си в четвъртък. Приоритизация. Леле, ако учителката ми по немски чете това, ще ѝ побелеят косите, а за нашите да не говоря… Но пък на МЕН ми се отразява супер.

След още 30 минути вече съм заела любимото си място в библиотеката и съм готова да започна истинска работа. Без кръгове под очите, отпочинала, сита и в добро настроение. Бавно, но уверено започвам да отхвърлям задачите от задължителния си ежедневен to-do лист.

  • Преглед на пощата и отговаряне на мейли
  • Уверяване на майка ми, че се обличам топло и се храня редовно (хаха, сякаш някога изобщо би ми повярвала)
  • Преглед на седмичните проекти към Хъшове
  • Университет

Стъпка по стъка. Както вече видяхме, мултитаскингът не е полезен. И съм убедена, че дългата пауза следобед за среща в кафетерята с приятели няма да попречи на приготовленията ми, а само ще ми даде допълнителни сили.

Въпрос на гледна точка.

Успех!

FOLLOW US

2,119FansLike
12FollowersFollow
25FollowersFollow