Актуално от Берлин

Стипендия „Борис Камиларов“ бе основана преди две години от вече завършили български студенти в Германия и с подкрепата на “Хъшове” и „FAQ4UNI“ цели да помогне на български първокурсници в Германия. Тя се състои от еднократна финансова помощ и продължителна менторска програма, която подготвя отличените за кандидатстване за немски стипендии. Стипендиите за 2015г. бяха осигурени от Енвер Тахир (29, Хамбург), Константин Пенчев (29, Берлин/София),  Петър Петров (29, Виена), Илиана Николова (28, Франкфурт) и Димитър Шалварджиев (28, София).

Ето и нашите стипендианти от миналата година:

Здравка Иванова

Невероятната история на Здравка мигновено успя да спечели комисията. Родена в Казанлък, тя завършва Музикалното училище в Пловдив, а няколко месеца по-късно съдбата я отвежда в Мюнхен, където избира да следва в Hochschule für Musik und Theater с главен предмет акордеон и втори избираем предмет пиано. Въпреки че написано така, всичко звучи лесно и логично, пътят ѝ всъщност е осеян с редица трудности, които тя обаче с достатъчно „труд, вяра и борба“ успява да преодолее.

Първоначално насочила се към следване на медицина в Япония, Здравка решава, че любовта ѝ към музиката е прекалeно силна, за да я остави. Тъй като Германия е родина на редица световноизвестни композитори като Бах и Вебер и има вековно установени традиции в преподаването, Здравка решава да кандидатства точно там. Преди да стане официален студент в университета си, тя минава през пет изпита, а в рамките на два месеца успява да научи немски и да получи езикова диплома.

Веднъж пристигнала в Германия, финансовата и менторската подкрепа, осигурени от организаторите на „Борис Камиларов“, успяват да помогнат на Здравка в първите моменти на следването ѝ. „Искрено си пожелавам един ден да имам възможността да върна жеста, който получих“, казва тя.

Йордан Терзиев

Йордан следва право в Humbold Universität zu Berlin. За избора си казва, че Германия е естественото продължение на тласъка, получил от Немската гимназия в София, където е учил. Смята, че именно тук и при отделянето от познатата си среда, би могъл да израстне като личност. На въпроса защо е кандидатствал за стипендията „Борис Камиларов“ отговаря, че в нея е видял възможност да се подготви за изпитанията и конкуренцията, които тепърва му предстоят. Според Йордан осигурената менторска подкрепа изключително много помага на стипендиантите с ценни съвети в тази насока, а чувството за финансова независимост описва като „незаменимо“.

„При възможност с удоволствие бих организирал подобна подкрепа. Студентите имат нужда от подобен опит, а в чужбина е още по-ценно“.

Кристина Герганова

След като многократно посещава Германия по различни поводи – проекти, обмен, практика – Кристина се влюбва в държавата и културата ѝ и решава да продължи образованието си тук. В момента тя следва стоматология в един от най-престижните университети по медицина в Европа, а именно Charitè Berlin. Описва се като човек, който обича предизвикателствата, а получаването на стипендията ѝ помага в първите стъпки от този нов етап в живота ѝ.

Кристина ни споделя, че определено би последвала примера на организаторите на стипендията, както и на самия Борис Камиларов. „Патронът на стипендията е бил един достоен пример за подражание, вдъхновяващ останалите с постиженията си. Надявам се и аз да успея да оставя такава следа след себе си“.

Като студенти в чужбина знаем, че започването на нов живот в една изцяло непозната държава може да бъде трудно и дори стресиращо изживяване. Наред с търсенето да жилище, записването в университета, адресната регистрация и редицата други задължения, първите стъпки в университета също се превръщат в препятствие пред неопитния първокурсник. Всеки един от нас помни затрудненията с изготвянето на програмата, записването за лекции и семинари, хилядите въпроси, свързани с полагането на изпити… Поради тази причина съществува така наречената практика „Менторство“.

- Какво представлява менторството?

В най-общия смисъл менторството е практика, която разрешава на по-опитни хора (ментори/mentors) да споделят знанията си с други (ментита/mentees), които са в началото на развитието си в дадена област. Менторството е дълготраен процес, който се изразява в подкрепа, напътстване и съветване с цел предаване на знания и развитие на потенциала и заложбите на ментито.

- Как се извършва менторството?

Най-често срещаната практика е организирането на среща в неформална обстановка (напр. заведение, кафене и др.), където чрез въпроси и отговори менторите предават своите познания, а ментита имат възможността да получат опит от първа ръка. Разбира се, меторството носи редица други предимства както за ментитата, така и за менторите.

- Защо да бъда ментор в университета?

  • Осъществяване на контакт с потока от нови студенти
  • Създаване на нови и дълготрайни приятелства
  • Опресняване на знанията и уменията, усвоени в предишните семестри
  • Удовлетворение от факта, че си помогнал на състудент в труден момент

- Защо да бъда менти?

  • Контакт с опитни студенти
  • Създаване на нови и дълготрайни приятелства
  • По-лесна аклиматизация и свикване с немската образователна система
  • Адекватни решения при организирането на следването от самото начало

Ето защо Бъларско-германско студентско сдружение „Хъшове“ стартира своята менторска програма за студенти.

- Условия за кандидатстване:

  • За да бъдеш ментор, трябва да следваш в един от университетите в Берлин (3+ семестър)
  • За да бъдеш менти, трябва да следваш в един от университетите в Берлин (1ви или 2ри семестър)

За да се запишеш за менторската програма на „Хъшове“ като ментор или менти, напиши ни съобщение на имейл contact@hashove.de с трите си имена, специалността и името на университета си.

Сдружението стартира петиция в подкрепа на Панчо Чернев, която ви призоваваме да подпишете тук.

На 21-ви февруари беше излъчен репортаж, несправедливо критикуващ директора на Българския културен институт в Берлин и уронващ престижа на поверената му институция. По този повод пуснахме и официално изявление.

Смятаме, че именно под ръководството на г-н Чернев Културният институт се превърна в едно чудесно функциониращо представителство на България в Германия с богата програма и нарастваща посещаемост. Един от многото примери за това са организираните от него „Дни на българската култура – Нови европейски акценти“ (07.02 – 08.02.15), където едни от официалните гости бяха проф. Георги Лозанов и Леа Коен. Техните впечатления от събитието можете да прочетете тук и тук.

В негово лице Българо-немското студентско сдружение „Хъшове“ винаги е намирало доверен партньор при организирането на многобройни културни събития още от самото си учредяване.

Връзка към петицията.

Във връзка с репортажа от 21-ви февруари „На колене пред голямата нужда на бюрократа”, засягащ директора на Българския културен институт в Берлин, искаме да изразим нашето дълбоко възмущение от повърхностната интерпретация и незаслужената критика по отношение на табелката пред вратата на г-н Чернев с надпис „При директора се влиза само по голяма нужда”. Тази, както беше определена – „тъпа чиновническа шега с клозетен привкус от времената на соца“, ние възприемаме с иронична усмивка. Поглеждайки назад във времето, когато подобни лозунги са били част от ежедневието в Народна Република България, разглеждаме абсурдната нотка в патоса на изкривения идеал на социализма от тоталитарния режим. Нима в едно българско културно учреждение няма място за хумор, след като самият той е част от същата тази култура, която постоянно е в динамично развитие и се влияе както от други култури, така и сама по себе си претърпява промени, породени от множество събития в историята на държавата? Твърдението, че този надпис е знак „за бюрократско високомерие, за провинциална недодяланост, за липса на себеуважение”, считаме за невярно. За нас директорът на Българския културен институт е човек, в чието лице срещаме подкрепа за организирането на събития като филмови вечери, презентации за новодошли обучаващи се в Германия, редовни срещи на студентското сдружение и т.н., той е и приятел, готов винаги да ни помогне със съвет. Студентската театралната трупа например неведнъж е търсила неговото мнение, ценено заради богатия му опит в Младежкия театър.

За да се уверите в професионализма на г-н Чернев, предлагаме да разгледате фейсбук-страницата на Българския културен институт в Берлин – там ще намерите коментара на писателката Леа Коен относно едно събитие, състояло се на 7-8 февруари: „Панчо Чернев, директорът на БКИ в Берлин направи с пет пари /т.е. без пари/ такива Дни на българската култура – Нови европейски акценти, че може да ви падне капата.” Тук госпожа Коен подчерта нещо изключително важно, а именно – често срещания проблем при държавните институти – недостига на средства. Без да има на разположение почти никакви финансови ресурси директорът на БКИ-Берлин успя да събере известни личности като г-жа Коен, Асен Блатечки и проф. Георги Лозанов, заради чието присъствие, много от нас посетиха събитието въпреки липсата на време, свързана с подготовката ни за изпитна сесия. На същата тази фейсбук-страница може да намерите и благодарственото писмо на г-н Лозанов. В него той пише: „И като организация, и преди всичко като концепция и програма, те се превърнаха в събитие на европейско ниво, което на свой ред помогна да се откроят търсените европейски акценти в съдържателен план, да се почувстват привилегиите от интегрираността на нашата култура към европейската.”

Затова не смятаме, че културният институт е „в изолация”. В допълнение на аргументите, подкрепящи това твърдение, не бива да пропускаме факта, че много от организираните в БКИ събития биват редовно посещавани и от немски  граждани. Може ли подобно учреждение да се определи като „шуробаджанашки пристан на издръжка на бюджета, маркиращ формално дейности, колкото да оправдае харчовете за него и гръмкото си име”? Без него ние, студентите, не бихме имали място, където да организираме културните си прояви, където да можем да си спомним българското, всичко онова, което в периода на следването е толкова далеч от нас и толкова ни лисва. Ако се запознаете с плануваните събития за февруари и март на БКИ, може би ще осъзнаете, че институтът не съществува „формално”, а мероприятия се организират редовно за българската общност в Берлин, интегрирайки всички възрастови групи в програмата.

В заключение, бихме искали да отбележим, че на един журналист не му прави чест да критикува, без да се е информирал в детайли за дейността на засегнатата от упрека личност или институция. Ние не можем да оценим подобна реакция по друг начин освен като знак или за висок непрофесионализъм, или за някаква форма на реваншизъм. Според нас този надпис не е излишен. Той не символизира простащина, а е плод на чувство за самоирония, имаща за цел да разсмее гостите на директора. До този момент се е получавало.

Българско-немско студентско сдружение „Хъшове“

Годината започна с пълна пара. Почивката свърши и всеки се е върнал към рутинните задължения. На някои им предстоят натоварени изпити, на други – служебни проекти. На нас от Хъшове това ни звучи като перфектният момент да споделим и (съ)преживеем прекрасните спомени от изминалите празници, за да презаредим и оцветим отново ежедневието си.
Обявяваме конкурс за най-готина снимка от изминалите почивни дни – можете да ни пратите коледната украса у дома или в града си, снимка на препускането ви по ски пистите или пък на семейството и приятелите, събрани пред коледната/новогодишната трапеза. Всичко, което представя най-красивия ви спомен от ваканцията, е добре дошло.
Снимки приемаме на всичките си профили в социалните мрежи – Facebook, Twitter, Instagram, както и по имейл: info@hashove.de.
Гласуването ще става чрез харесвания, споделяне и коментар под снимките. Снимката с най-много събрани гласове ще ощастливи собственика си с безплатна тениска на организацията.
Очакваме щастливите ви спомени с нетърпение!

Срок за изпращане на снимки за участие: 19.01.2015 – 31.01.2015
Срок за гласуване: 01.02.2015 – 15.02.2015
Обявяване на победителя: 18.02.2015

Най-сетне публикуваме и дългоочакваното интервю с The Top Stoppers:

Здравейте! Добре дошли.
The Top Stoppers: Добре заварили!

Разкажете ни за пристигането си. Какво беше първото нещо, което видяхте в Берлин?
Wosh: Една много красива жена на спирката.
Feel: Освен това цял автобус с миски.
Wosh: А преди това видяхме Кубрат Пулев! Пътувахме заедно в самолета на идване и си направихме снимка с него и нашия албум.

Това първото ви идване в тук ли е?
Йоко: На нас като група ни е първото идване, да. Иначе аз съм била тук веднъж, но само за един ден. А на Стефан му е първото излизане извън България като цяло, така че всички много се радваме.

А това ви е първото Glühwein.
Йоко: Това ми е първото „блу… блю.. вайн“ (смее се)

И как го намираш?
Йоко: Като чай. Даже мисля да изпия още едно след малко!

А освен жените в Берлин, какво ще кажете за града? Харесва ли ви?
Wosh: За два часа и половина е великолепен, ще видим от там нататък как ще се случат нещата.
Feel: Аз съм тук за трети път, но въпреки това все още ми е адски интересно и градът успява да ме изненада!
Пиро: Каза, че прилича на София! Хаха, лъже!
Feel: Прилича на София за мен, но е десет пъти по-яко! Аз се кефя много на големите градове, а тук е просто жестоко! Можеш да намериш всичко.
Пиро: Освен това е просторно, а в София това го няма.
Feel: Изобщо, ако някой пита как сме се чувствали, добре ни е!

Супер, а какви са ви плановете за утре?
Wosh: Утре ще обикаляме града, а вечерта имаме концерт!
Йоко: Искахме да отидем в зоологическата градина, обаче разбрахме, че на животните ще им е студено, и май ще ни се размине… Искам да си купя мечка, лампа и… не знам още какво.

Това са три конкретни неща.
Йоко: Да!
Feel: А също така се случи, че утре ще празнувам и рождения си ден на немска земя. Ще е много весело! Освен това сме извикали адски много хора – около пет!

И тук сме десет.
Feel: Петнадесет човека е предостатъчно да си полудеем! Ще е много хубаво! Обещавам.
Wosh: Филец, ще изхарча супер много евра заради тебе!

Бяхте ли чували за „Хъшове“ преди да ви поканим тук? И какво мислите за организацията?
Йоко: По принцип Филеца е човекът, който чува, слуша, търси, намира… Така че чрез него станаха нещата. Харесвам ви много, защото пропагандирате това, което е готино, което си струва да бъде извадено – сентенцията… и го показвате навън, за да го видят повече хора. Ние години наред сме си казвали: „Трябва да дойде някой и да направи нещо…“, но не сме имали контактите за това, а вие сте си тук – навън, и просто го правите… Страхотно е!

А доволни ли сте от посрещането на немска земя?
Feel: О, вие знаете ли с какво ни посрещнаха? Гювеч, седемгодишна ракия от сватбата на Гибелин, шопска салата и най-голямото куче, което скоро съм виждал и не ме е изяждало. Беше невероятно. Чувствам се като у дома си! Толкова сме изненадани!

А как протече комуникацията преди идването ви?
Feel: Абсолюто всичко е наред и на ниво. Всичко, което сме казали, е изпълнено, всичко, което те са казали, също. Мисля, че сме си стиснали ръцете.

Последно, преди да продължите с греяното вино и наденичките, какво е най-дивото нещо, което искате да направите, докато сте тук, в Берлин?
Wosh: Челна стойка

Добре, записано е. Не може да се отметнеш.
Feel: Ти – челна стойка, Йоко иска на кончето (сочи въртележката), Пирата да изпуши една на телвизионната кула, а аз утре в 12 ще си пожелая нещо!

Благодарим ви!
The Top Stoppers: И ние на вас. Чудесни сте!

Ето ги и снимките от събитието.

Живея в Берлин от съвсем скоро, няма и два месеца. За това време смених 3 жилища, два пъти ходих до общината за регистрация, местих куфари от единия край на града до другия, пренасях принтер с детска количка (не питайте), работих и дори имах „късмета“ да чистя мизерия в стая на Щудентенверк. И колкото и приятелите ми в Студентски град да ме успокояваха, че това „все пак“ си е супер стая, „все пак“ си беше изпитание първите няколко дни.

Защо изреждам всички тези обикновени неща – защото покрай тях някакси много бързо и сравнително неусетно „свикнах“ с живота тук, доколкото някой изобщо може да свикне с Берлин някога. В момента живея в Шарлотенбург и всеки ден минавам покрай една голяма красива сграда, шарлотенбургски стил (хипстърите сигурно биха я нарекли „винтидж“), която на пръв поглед е като поне сто други сгради тук наоколо, но ако вдигнеш глава към най-горната й част, ще видиш надписа „Nutze die Zeit“ („Използвай времето си“).

Не знам кога и от кого е строена сградата, не знам и какво е било предназначението й и какъв смисъл е имал надписът за хората, които са го поставили там. Но знам, че за мен се появи в един много подходящ момент, в който имах нужда от едно такова „мото“. Веднага започвам да обяснявам какво имам предвид:

Както бях чувала от много мои познати (и непознати) студенти в Берлин (а и не само), ученето в университета съвсем не е достатъчно, за да те подготви за професионалния живот, да ти даде достатъчно голямо поле за развитие, а и хоризонт за размисъл относно това, какво изобщо искаш да правиш с живота си след така бленувания от вашите, баба ти и дядо ти и цялата останала рода, бакалавър. Не ми трябваше много време в моето уни (Freie Universität Berlin), за да разбера, че това е напълно вярно и че ако искаш да правиш нещо значимо и да си адекватен в сферата,  в която искаш да се развиваш, трябва да отделяш доста време за т. нар.  (и нашумяло понятие) „informal learning“.

Няма да се впускам в обяснения и дефиниции на гореспоменатото, просто ще кажа: Nutze die Zeit. Може би това, което правите в университета, невинаги ви се струва интересно и/или смислено. Ами библиотеката не е пълна само с книги за реферата ви в семинара по публицистика или със статии за хаусарбайт-а. В библиотеката има, както бързо се уверих, хиляди заглавия по теми, които ме интересуват и нямат нищо общо с университетската ми дисциплина. Със сигурност ще има и по нещо, не – доста неща, и за вас.

Още нещо – излизайте сами, разхождайте се, без планиран маршрут, без карти и GPS, просто така. Ще откриете места, за които едва ли някои от приятелите ви ще ви разкаже. Аз лично, колкото и абсурдно да звучи, си ги записвам на телефона – улица, място и най-близката спирка на у-бан или автобус. Любимият ми квартал за момента е Prenzlauer Berg, но на вас пък може нещо съвсем друго да ви хареса. Hauptsache – излезте и усетете ритъма на града, който пък, по мои наблюдения, варира според кварталите, така че – още по-добре.

И не на последно място – бъдете активни. Ходете по мероприятията, които се организират в университета ви (а защо не и в някой друг университет?), които смятате, че могат да ви бъдат полезни по някакъв начин. Заглеждайте се в досадните брошурки на Career Center-a, отидете на някой Gastvortrag (на един такъв онзи ден се запознах с основателката на Betahaus – линк по-надолу – и си говорихме за софийския им „филиал“, в който съм била благодарение на faq4uni, между другото), харесайте си някоя студентска организация и се присъединете към нея – не (само) заради плюса в CV-то, а заради кефа, ей така. (Момичета, запишете се на курс по някоя програма, за която никога не сте чували, от онези с по три букви, не знаете кога ще ви потрябва…)

По време на моето търсене, оглеждане и случайно натъкване на разни сайтове, организации и инициативи, попаднах на няколко, които според мен са интересни, и бих искала да ги споделя с вас:

 

Намерете си своята ниша, а докато това стане, търсете, използвайте времето си. Учите в един от най-яките градове в Европа, а и в света – възползвайте се от всичко, което може да ви даде.

Бързам да приключа, защото Тони и Светльо от HЪSHOVE ни чакат целия PR-екип да се съберем и да обсъдим по скайп задачките за новия сезон. (Елате на партито на 06.12!!) Ако пък ви е интересно какво правим там, елате на някоя от срещите ни.) Оставям ви с призива – дайте шанс на Берлин да ви залее с възможности. Nutzt Eure Zeit.

Падането на Берлинската стена е безспорно едно от най-значимите събития в историята на Германия. Именно поради това като новодошла в Берлин бях убедена, че искам и трябва да присъствам на честването на 25-годишнината без Берлинската стена.

Леле, 25 години. Дори не съм била родена тогава. Невъзможно ми е да си представя как в продължение на близо 30 години една нация е живяла в постоянно и необратимо  разделение. Как семейства са били разцепвани и задължени да живеят без близките си. И защо?

Излизам от нас с група приятели, а навън вече е препълнено с хора. Не че това е нещо непознато за Берлин, но масата е сякаш по-единна. Виждаш усмивки на лицата на хората и чуваш разговори, разговори, разговори.
U-Bahn-ът е толкова претъпкан, че за момент се питам дали наистина цялата блъсканица си заслужава. Настроението ми се влошава значително, а поредният човек, който ме настъпва без да се извини, почти успява да ме изкара извън кожата ми.

Все пак успявам да запазя равновесие и си отдъхвам, когато чувам името на своя Station – Potsdamer Platz. Уви, облекчението ми е краткотрайно. Стотици хора слизат и се качват от U-bahn-ите. Повечето бързат нанякъде. Удрят се в теб, сръчкват те с лакът, за да се мръднеш, или буквално се опитват да минат през теб. За секунда губя компанията, която обаче досетливо ме чака да се измъкна от тълпата. Ескалаторите не работят и въпреки това хората се тъпчат отгоре им. Не разбирам защо – нормалните стълби са в пъти по-просторни. Чувствам се като бомбен механизъм, последните секунди спокойствие сякаш са на път да се изпарят. Ако не беше толкова претъпкано, може би щях да посмея да се кача обратно в U-bahn-а, да се затворя на топло вкъщи и да гледам всичко по телевизията.

Щастливата ми звезда обаче ме води по пътя към Lichtgrenze. Стигам и спокойствието се връща отново в тялото ми. Не знам какво се случва. Хората все още ме блъскат. Чувствам се като тежко пинг понг топче. И въпреки това красотата ме завладява толкова силно, че навалицата спира да ми прави впечатление. Мога да наблюдавам светлините с часове. Хората около мен правят снимки и видеоклипове. А аз съм завладяна, хипнотизирана. Не ми трябва да се движа. Не ми е нужно да говоря. Само да наблюдавам.

Не знам колко време е минало. Почвам да чувам възклицания, ръце се вдигат и сочат с пръсти. Опитвам се да видя в далечината. Първият откъснат балон. Вдига се в небето, последван от още един. И още един. И още един. Нещо в мен ликува. Макар че не съм берлинчанка. Макар че не съм дори германка. Най-сетне успявам да усетя цялата тържественост на събитието. Разбирам символиката на балоните. Първоначално са там, здраво закрепени и ти се струва, че никога няма да отлетят. А после… после ги виждаш как се вдигат високо в небето. Летят свободни. И накрая изчезват. И е сякаш никога не ги е имало. Всеки откъснат балон е символ на частица от Берлинската стена. Частица, някога здрава и непробиваема в единството си с останалите частици.  Частица разрушена, освободена от тежкото си бреме да разделя.  Свободна да бъде отново нещо естествено. Нещо, с което може би ще бъде изградено добро, а не зло. Нещо, което няма да е в противовес със законите на природата. Защото всички хора сме равни. Всички ние сме и трябва да бъдем еднакво свободни, равноправни.

И макар да не съм германка, макар да знам за Берлинската стена само от дебелите книги и от стари фотографии, се почувствах свободна и щастлива, че този изкуствен фарс е зад гърба ни. Затворих очи и се помолих да си остане така. Помолих се за всички, които не могат да се радват на свободата си. Помолих се да усетят духа на свободата в себе си така, както аз го усещах.

След което отворих очи. Огледах се. И за първи път познах магията на Берлин, за която мнозина са ми говорили. Без значение кой си, от къде и на колко години, без значение от цвета на кожата ти, формата на очите ти, майчиния ти език, Берлин винаги успява да намери струна в душата ти, която да докосне. Намери ли я веднъж, започваш да го носиш неизменно в сърцето си.

Quelle: RBB Online

Ще стискам палци тази вечер на нашите талантливи Крисия, Хасан и Ибрахим, които ще предтставят България на финала на конкурса за детска песен на Евровизия в Малта.

FOLLOW US

2,119FansLike
12FollowersFollow
25FollowersFollow