HЪSHOVE

BaföG за българи

Здравейте, приятели! Чрез тази кратка статия бих искал да ви представя една от възможностите за допълнително финансиране на следването в Германия. От личен опит знам, че финансовият въпрос е една от най-важните теми, с която всеки нов студент се сблъсква. А и поради явните разлики в икономическия стандарт, издържането в Германия най-често е по-трудно от издържането в България. Но това далеч не значи, че е невъзможно! Налични са различни варианти за набавяне на допълнителни средства и, общо взето, в Германия напълно важи хубавата българска поговорка – “Който търси – намира!”. Е, понякога не съвсем лесно, но пък победата от това, човек да започне да вижда редовни постъпления в зелен цвят в банковата си сметка, е определено сладка.

Думата BaföG e, всъщност, абревиатура на BundesAusbildungsförderungsGesetz. Идеята зад този закон е да се осигурят финансови средства на немските студенти, които да подпомогнат тяхното по-бързо завършване на висшето си образование. Средствата се отпускат семестър за семестър (понякога и наведнъж за два семестъра). Най-важното тук е, че Bafög НЕ Е стипендия. Само половината от получените средства са дадени безвъзмездно. Другата половина има статута на безлихвен кредит, който трябва да започнете да връщате пет години след завършване на следването. Започвайки от зимния семестър 2020/2021 максималната сума, която може да се получава месечно е 861 €. Като за един допълнителен “пасивен доход” – не е зле, нали? За съжаление, ние, българите,  рядко бихме достигали до тази максимална сума. По-долу разяснявам защо. 

Каква е идеята на BaföG / Защо съществува BaföG?

Вероятно вече знаете, но в Германия за всеки стадий от висшето образование съществува предварително установено време, за което се предполага, че студентът трябва да завърши. Терминът е Regelstudienzeit. Най-често за бакалавър това са шест семестъра, а за магистър – четири, въпреки, че се наблюдават и изключения, специфични за дадени специалности и университети. Без да твърдя, че знам детайли “от кухнята”, предполагам, че целта на немската държава е, студентите да завършат възможно най-бързо, за да станат пълноценни участници на пазара на труда. От това, разбира се, държавата извлича позитиви. И така – връзката между BaföG и Regelstudienzeit е, че по презумпция се подпомагат студенти, за които се предполага, че ще завършат “на време”. И тук, обаче, изключения има. Всеки университет дава информация за това, колко ECTS кредита трябва да имате събрани, за да може да кандидатствате за Bafög, било то за първи път или отново. Някои от университетите са по-благосклонни и не държат на всяка цена да сте взели всички модули от предните семестри. Например, аз завърших бакалавър в TU Berlin за осем семестъра. Въпреки че Regelstudienzeit беше шест, успявах да получавам Bafög до края на следването си, именно поради по-слабо изискващите правила относно броя на вече взети кредити. Но съм чувал, че на други места нещата са по-строги. Така че, както с почти всичко, свързано с едно следване в Германия – човек трябва да си провери сам :).

Кой може да получава BaföG?

Ако се върнете към първите изречения на тази моя “ода”, възхваляваща “бафьогъ”, ще забележите, че съм го определил като финансови средства за немските студенти. Немските, като онези с немско гражданство. Еххх…ами сега? Tschüsschen und Küsschen на мечтите, Германия да ни дава по някое друго евро на месец? “Не бойте се, приятели, не унивайте!”, бих казал аз с патос на това място. Защото начин за вземане на BaföG има! 

Наистина е вярно, че чужденците се добират до тези средства трудно. На студентите от държави извън ЕС би се наложило да доказват, че пребивават в Германия от (мисля, че) поне пет години, или пък, че имат родител, който е работил в страната от също еди-колко-си години. Но, както сигурно се досещате от предното изречение, българите, като граждани на ЕС, се ползваме с определние дивиденти, които обхващат и Bafög. Ликуй, народе! Или поне донякъде. Съществува правилото, че студенти от страни-членки на ЕС могат да получават Bafög, стига да докажат, че са работили поне 10 седмици по поне 12 часа на седмица, и че продължават да работят. Аз лично съм кандидатствал два пъти успешно (два, защото за известно време не работех и нямах право да подновя BaföG-a си). Защо обаче споменах по-горе, че ние, ненемците, рядко бихме достигали до пълния размер на подпомагането? В Германия, ако човек иска да работи докато следва и все пак работата да не доминира над следването, съществуват две категории – Minijob и Midijob. Повече за тях, както и цялостна информация относно работа по време на следване, можете да прочетете статията на Жоро. Съвсем набързо ще припомня, че Minijob е онази работа, която ви носи най-много 450 € на месец. Хипотетично, ако работите такава работа, не бихте имали никакви затруднения да взимате пълен Bafög. В него е указан годишен Freibetrag, в размер на 5400 € – което, разделено на 12, е точно 450€. Откъде възниква обаче проблемът – най-ниското почасово възнаграждение в Германия (към септември 2020г.) е 9.60 €. За да се доберем до Bafög трябва да работим поне 12 часа на седмица. Простата математика показва, че дори и с минимално почасово възнаграждение при четири седмици в месеца с по 12 часа работа, доходът надвишава 450 €. Колкото по-голяма е разликата между месечния доход и допустимото възнаграждение от 450 €, толкова по-голяма сума ще ви бъде приспадната от месечния Bafög. При една средностатистическа Werkstudententätigkeit обикновено Bafög-ът пада до около 400 – 500 €/месец. Уви, това не са онези 861 €. A и, с мъка на сърцето, припомням, че само половината от сумата е “подарък”. Но.. дори и 100 €, това са си подарени пари, които със сигурност никога не са излишни – било то, за да ви помогнат при плащането на жилищния наем, или за да се трансматериализират в няколко коктейла в Kreuzberg. 

В интернет има много на брой удобни калкулатори, които ви помагат да установите ориентировъчно крайната bafög-сума, която е вероятно да ви бъде отпусната. Може би най-честно ползван е https://www.bafoeg-rechner.de/ . Споделям го и заради многото полезни статии, покриващи практически всички особености при кандидатстването и изчисляването на отредената сума.

Как се кандидатства за Bafög?

За събирането на всички документи и попълването на всички формуляри, ще ви трябва известно време. Съществуват няколко формуляра, към които се прикрепят документи от различно естество – например към един се прилагат копие от личната карта, към друг – копие от договора за жилищен наем и т.н. Съществуват online-портали и приложения, които ви помагат при попълването на формулярите или даже ги попълват вместо вас на база информацията, която им подадете за себе си. Разбира се, срещу заплащане от ваша страна. Тези, за които аз съм чувал, са StudierenPlus.de и meinBafög. Нямам, обаче, опит с подобни услуги. А и не мисля, че предизвикателството при попълването на формулярите е чак толкова голямо. 

Може би най-важният момент е свързан с  документите, доказващи доходите на родителите ви. Идеята тук е, че ако вашите имат общ доход над определена сума, бафьогът ви следва да бъде намален. Ние, българите,  рядко имаме проблем, тъй като доходите на родителите ни в общия случай не надвишават тези, според които е ориентиран бафьог. Ако родителите ви работят в България, подобни уверения могат да се извадят от НАП. След това трябва да се преведат на немски. Аз ползвах услугите на лицензиран преводач, но съм чувал и за хора, които сами са превеждали документите и не са имали проблем. Особеност е, че съответните формуляри към доходите на родители ви трябва да са подписани от тях самите. Ето повод да ги извикате да разгледат Берлин, например! Всички формуляри, които трябва да попълните, може да намерите на официалната Bafög-страница: https://www.bafög.de/de/alle-antragsformulare-432.php . След като сте готови с документите съществуват два варианта – да кандидатствате онлайн на https://www.berlin-bafoeg.de/ или да идете на място в Bafög-Amt за Берлин. Можете да се информирате допълнително на https://www.stw.berlin/finanzierung.html. Аз винаги лично ходих до бюрото, за да мога да поговоря със служител и да разясня, че съм чужденец и че кандидатствам по “онова специално правило”.

Желая ви успехи! И не забравяйте, че ако се преборите и достигнете до BaföG, трябва да се гордеете със себе си – вие успешно сте се справили с едно проявление на немската бюрокрация. А това си е постижение 🙂