За Българския културен институт в Берлин и една несправедлива критика

За Българския културен институт в Берлин и една несправедлива критика

Във връзка с репортажа от 21-ви февруари „На колене пред голямата нужда на бюрократа”, засягащ директора на Българския културен институт в Берлин, искаме да изразим нашето дълбоко възмущение от повърхностната интерпретация и незаслужената критика по отношение на табелката пред вратата на г-н Чернев с надпис „При директора се влиза само по голяма нужда”. Тази, както беше определена – „тъпа чиновническа шега с клозетен привкус от времената на соца“, ние възприемаме с иронична усмивка. Поглеждайки назад във времето, когато подобни лозунги са били част от ежедневието в Народна Република България, разглеждаме абсурдната нотка в патоса на изкривения идеал на социализма от тоталитарния режим. Нима в едно българско културно учреждение няма място за хумор, след като самият той е част от същата тази култура, която постоянно е в динамично развитие и се влияе както от други култури, така и сама по себе си претърпява промени, породени от множество събития в историята на държавата? Твърдението, че този надпис е знак „за бюрократско високомерие, за провинциална недодяланост, за липса на себеуважение”, считаме за невярно. За нас директорът на Българския културен институт е човек, в чието лице срещаме подкрепа за организирането на събития като филмови вечери, презентации за новодошли обучаващи се в Германия, редовни срещи на студентското сдружение и т.н., той е и приятел, готов винаги да ни помогне със съвет. Студентската театралната трупа например неведнъж е търсила неговото мнение, ценено заради богатия му опит в Младежкия театър.

За да се уверите в професионализма на г-н Чернев, предлагаме да разгледате фейсбук-страницата на Българския културен институт в Берлин – там ще намерите коментара на писателката Леа Коен относно едно събитие, състояло се на 7-8 февруари: „Панчо Чернев, директорът на БКИ в Берлин направи с пет пари /т.е. без пари/ такива Дни на българската култура – Нови европейски акценти, че може да ви падне капата.” Тук госпожа Коен подчерта нещо изключително важно, а именно – често срещания проблем при държавните институти – недостига на средства. Без да има на разположение почти никакви финансови ресурси директорът на БКИ-Берлин успя да събере известни личности като г-жа Коен, Асен Блатечки и проф. Георги Лозанов, заради чието присъствие, много от нас посетиха събитието въпреки липсата на време, свързана с подготовката ни за изпитна сесия. На същата тази фейсбук-страница може да намерите и благодарственото писмо на г-н Лозанов. В него той пише: „И като организация, и преди всичко като концепция и програма, те се превърнаха в събитие на европейско ниво, което на свой ред помогна да се откроят търсените европейски акценти в съдържателен план, да се почувстват привилегиите от интегрираността на нашата култура към европейската.”

Затова не смятаме, че културният институт е „в изолация”. В допълнение на аргументите, подкрепящи това твърдение, не бива да пропускаме факта, че много от организираните в БКИ събития биват редовно посещавани и от немски  граждани. Може ли подобно учреждение да се определи като „шуробаджанашки пристан на издръжка на бюджета, маркиращ формално дейности, колкото да оправдае харчовете за него и гръмкото си име”? Без него ние, студентите, не бихме имали място, където да организираме културните си прояви, където да можем да си спомним българското, всичко онова, което в периода на следването е толкова далеч от нас и толкова ни лисва. Ако се запознаете с плануваните събития за февруари и март на БКИ, може би ще осъзнаете, че институтът не съществува „формално”, а мероприятия се организират редовно за българската общност в Берлин, интегрирайки всички възрастови групи в програмата.

В заключение, бихме искали да отбележим, че на един журналист не му прави чест да критикува, без да се е информирал в детайли за дейността на засегнатата от упрека личност или институция. Ние не можем да оценим подобна реакция по друг начин освен като знак или за висок непрофесионализъм, или за някаква форма на реваншизъм. Според нас този надпис не е излишен. Той не символизира простащина, а е плод на чувство за самоирония, имаща за цел да разсмее гостите на директора. До този момент се е получавало.

Българско-немско студентско сдружение „Хъшове“

1 COMMENT

  1. Сдружението стартира петиция в подкрепа на Панчо Чернев, която ви призоваваме да подпишете тук. На 21-ви февруари беше излъчен репортаж, несправедливо критикуващ директора на Българския културен институт в Берлин и уронващ престижа на поверената му институция. По този повод пуснахме и официално изявление. […]

Leave a Reply